Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

ността прикрива и труда на роба за него самия, а тук паричното от-

ношение прикрива безплатния труд на наемния работник.

[*28 „Морнинг стар”, наивен до глупост лондонски орган на привържениците
на свободната търговия, през всичкото време на американската гражданска

война непрекъснато и с най-голямото възможно морално негодувание уверя-
ваше, че в „Confederate States” [Южните щати на САЩ] негрите работели

съвсем безплатно. Той по-скоро би трябвало да сравни еднодневните раз-
носки за издръжка на един такъв негър с тези напр. на свободния работник

East-End [Източната част] на Лондон.]

Затова лесно е да се разбере решаващото значение на превръщане-

то на стойността и цената на работната сила във форма на работна

заплата или в стойност и цена на самия труд. Върху тази форма на

проявление, която прави действителното отношение невидимо и по-

казва тъкмо неговата противоположност, почиват всички правни

представи на работника и на капиталиста, всички мистификации на
капиталистическия начин на производство, всички негови илюзии за

свобода, всички апологетични извъртания на вулгарната икономия.

Aко на световната история е нужно много време, за да проникне в

тайната на работната заплата — няма пък нищо по-лесно от това, да

се разбере необходимостта, основанията на тази форма на прояв-

ление.

Размяната между капитал и труд се възприема първоначално точно

по същия начин, както покупката и продажбата на всички други стоки.

Купувачът дава известна парична сума, а продавачът — някакъв ар-

тикул, различен от парите. Правното съзнание вижда тук най-

много една материална разлика, която се изразява в правно еквива-

лентни формули: давам, за да дадеш; давам, за да правиш; правя, за
да дадеш; правя за да правиш.

По-нататък: тъй като разменната стойност и потребителната стойност

са сами по себе си несъизмерими величини, затова изразите „стой-

ност на труда”, „цена на труда” не изглеждат по-ирационални откол-

42