Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 43

кото  изразите  „стойност  на  памука”,  „цена  на  памука”.  Към  това  се

      прибавя, че на работника плащат след като той вече е дал своя труд.

      Но в своята  функция като  платежно средство парите  впоследствие
      реализират  стойността  или  цената  на  доставения  артикул,  значи  в

      дадения случай — стойността или цената на доставения труд. Най-

      сетне, „потребителната стойност”, която работникът доставя на капи-

      талиста,  е  в  действителност  не  неговата  работна  сила,  а  нейната

      функция,  определен  полезен  труд,  шивашки  труд,  обущарски  труд,

      предачески труд. Обстоятелството, че същият този труд откъм една

      друга страна е всеобщ елемент за образуване на стойност и че по
      това си свойство трудът се различава от всички други стоки — това

      обстоятелство остава вън от обсега на обикновеното съзнание.



      Ако застанем на становището на работника, който напр. за своя 12-

      часов труд получава стойностния продукт на 6-часов труд, да речем 3

      шилинга,  то  за  него  неговият  12-часов  труд  е  наистина  покупател-
      но средство за 3 шилинга. Нека стойността на неговата работна сила

      да варира заедно със стойността на неговите обичайни средства за

      живот от 3 на 4 шилинга или от 3 на 2 шилинга, или, при неизменна

      стойност на неговата работна сила, нейната цена, поради променящо

      се съотношение между търсене и предлагане, нека се качи на 4 ши-

      линга или да спадне на 2 шилинга — все пак той винаги дава 12 ра-

      ботни  часа.  Затова  всяка  промяна  във величината на  еквивалента,

      който  той  получава,  му  се  струва  по  необходимост  като  промяна  в

      стойността или цената на неговите 12 работни часа. Това обстоятел-
      ство е подвело Адам Смит, който разглежда работния ден като пос-

      тоянна величина,*29 да твърди, че стойността на труда била посто-

      янна, макар и стойността на средствата за живот да се мени, и че за-

      това един и същ работен ден се изразява за работника в повече или

      по-малко пари.

      [*29 А. Смит само случайно, по повод на заплатата на парче, намеква за из-
      менението на работния ден.]



      Aко от друга страна вземем капиталиста, той наистина иска да получи


                                                           43
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48