Page 44 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 44

колкото  може  повече  труд  за  колкото  може  по-малко  пари.  Затова

      практически него го интересува само разликата между цената на ра-

      ботната  сила  и  стойността,  която  нейното  функциониране  създава.
      Но той се старае да купува всички стоки колкото може по-евтино и

      навсякъде си обяснява своята печалба само с простата измама, с то-

      ва, че купува под стойността и продава над нея. Затова той не осъз-

      нава, че ако такова нещо като стойност на труда действително съ-

      ществуваше и ако той действително плащаше тази стойност — не би

      съществувал никакъв капитал и неговите пари не биха се превръща-

      ли в капитал.


      При това действителното движение на работната заплата дава явле-

      ния, които като че ли доказват, че се заплаща не стойността на ра-

      ботната  сила,  а  стойността  на  нейното  функциониране,  на  самия

      труд.  Тези  явления  можем  да  сведем  към  две  големи  категории.

      Първо: Промяна на работната заплата заедно с промяна на дължи-
      ната на работния ден. Също така би могло да се заключи, че се пла-

      ща не стойността на самата машина, а тази на нейната операция, тъй

      като струва по-скъпо да се наеме една машина за една седмица от-

      колкото за един ден. Второ: Индивидуалните различия между работ-

      ните заплати на различните работници, които изпълняват една и съ-

      ща функция. Такива индивидуални различия ние виждаме, но без по-

      вод за илюзии, и в системата на робството, където открито и свобод-

      но, без завъртулки, се продава самата работна сила. Само че в сис-

      темата на робския труд изгодата от  една работна сила, която стои
      над  средната,  или  вредата  от  една  работна  сила,  която  стои  под

      средната, се падат на робопритежателя, а в системата на наемния

      труд — на самия работник, тъй като в единия случай той сам продава

      своята работна сила, а в другия я продава трето лице.



      Впрочем относно такива форми на проявление като „стойност и цена
      на труда” или „работна заплата” — за разлика от същественото от-

      ношение, което се проявява, т.е. за разлика от стойността и цената

      на работната сила — важи същото, което важи и за всички форми на


                                                           44
   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48   49