Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

вече е изработено в осезаема форма. Затова ще се ограничим върху

няколко точки, характерни за заплатите по време.
qf30

Паричната сума,*30 която работникът получава за своя еднодневен,

седмичен и т.н. труд, образува сума на неговата номинал-

на (фиктивно заплатена. бг.ред.) работна заплата или на заплата

му, оценена като „стойност“. Но ясно е, че според продължителността

на работния ден, значи според всекидневно влаганото от работника

количество труд, една и съща еднодневна, седмична и т.н. заплата

може да представлява твърде различна цена на труда,qf31 т.е. твърде

различни парични суми за едно и също количество

труд.*31 Следователно трябва да разграничаваме общата сума на

дневни, седмични и т.н. възнаграждения и цената на труда. Но как да

намерим тази цена, т.е. паричният еквивалент на дадено количество

труд? Средната цена на труда се намира, като разделим средната

еднодневна стойност на работната сила с броя на часовете на един

среден работен ден. Aко напр. еднодневната стойност на работната
сила е 3 шилинга — стойност на продукт от 6 работни часа — и ако

работният ден е 12 часа, цената на един работен час

.

Така определената цена на работния час служи като единица мярка

на цената на труда.

Затова следва, че надницата, седмичната и т.н. заплата може да си

остава същата, макар цената на труда постоянно да спада. Ако напр.

обикновеният работен ден е бил 10 часа, а дневната стойност на ра-
ботната сила — 3 шилинга, — цената на един работен час е била 3

пенса; тя спада на 3 пенса, щом работният ден се удължи на 12

часа, и на 2 пенса, ако той се удължи на 15 часа. Но въпреки това

надницата или седмичната заплата остават непроменени. И обратно,

надницата или седмичната заплата може да се покачи, макар цената

47