Page 48 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 48

на труда да остане постоянна или дори да спадне. Ако напр. работ-

      ният ден е бил 10 часа, а еднодневната стойност на работната сила

      — 3 шилинга, цената на един работен час е 3                                      пенса. Ако работ-
      никът, поради увеличение на работата и при неизменна цена на тру-

      да, работи 12 часа, неговата надница ще се повиши на 3 шилинга и

      7       пенса без изменение на цената на труда.qf32 Същият резултат би

      се получил, ако вместо екстензивната величина на труда се увели-


      чеше неговата интензивна величина.*32 Затова покачването на но-

      миналната надница или седмична заплата може да бъде придружа-

      вано от неизменна или падаща цена на труда. Същото важи и за до-

      хода  на  работническото  семейство,  когато  влаганият  от  главата  на
      семейството труд бива увеличаван с труда на други членове на се-

      мейството.  Така  че  съществуват  методи  за  понижаване  цената  на

      труда,  независими  от  намаляването  на  номиналната  надница  или

      седмична заплата.*33

      [*33  Най-фанатичният  представител  на  индустриалната  буржоазия  от  XVIII
      век,  авторът  на  често  цитираното  тук  съчинение,  „Essay  on  Trade  and

      Commerce”,  съвсем  вярно  долавя  това,  макар  да  представя  работата  кон-

      фузно: „Количеството на труда, а не неговата цена (под това той разбира но-
      миналната надница или седмична заплата) се определя чрез цената на сред-

      ствата за живот и на другите предмети за потребление: ако се намали силно
      цената на предметите за потребление — съответно спада и количеството на

      труда… Фабрикантите знаят, че има различни пътища, за да се покачи или
      свали цената на труда, освен чрез изменение на неговата номинална сума.”

      (пак там, стр. 48 и 61) Н. У. Сениор в своите „Three Lectures on the Rate of

      Wages”, Лондон, 1830 г., като се ползва от съчинението на Уест, без да го по-
      сочва, между другото казва: „Работникът се интересува главно от размера на

      работната заплата.” (стр. 14 [15 — Моск. ред.]) Значи работникът бил заинте-

      ресован главно от това, което получава, от номиналната сума на заплатата, а
      не от това, което дава. Hе от количеството труд!]


      Като  общ  закон  обаче  следва:  при  дадено  количество  еднодневен,

      седмичен  и  т.н.  труд  надницата  или  седмичната  заплата  зависи  от

      цената на труда, която пък варира или заедно със стойността на ра-




                                                           48
   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53