Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

ботната сила, или с отклоненията на нейната цена от стойността ѝ.

Aко, напротив, е дадена цената на труда, надницата или седмичната

заплата зависи от количеството на еднодневния или седмичния труд.

Единицата мярка за възнаграждение по време, цената на работния

час, е частното на еднодневната стойност на работната сила, разде-

лена на броя на часовете на средния работен ден. Да приемем, че

последният има 12 часа, че еднодневната стойност на работната си-

ла е 3 шилинга и стойност на продукт от 6 работни часа. Цената на
работния час при тези условия е 3 пенса, а стойността, произведена

в този час, е 6 пенса. Ако работникът е зает по-малко от 12 часа

дневно (или по-малко от 6 дни през седмицата), напр. само 6 или 8

часа,qf34 то при тази цена на труда той получава само 2 или

1½ шилинга надница.*34 Тъй като според предпоставката той

трябва да работи средно 6 часа на ден, за да произведе само такава
надница, която да отговаря на стойността на неговата работна сила,

и тъй като според същата предпоставка той от всеки час работи само

½ час за себе си, а другия ½ час — за капиталиста, ясно е, че той не

може да изкара за себе си стойност на продукти от 6 часа, ако бъде

заангажиран по-малко от 12 часа. Ако ние преди видяхме разруши-

телните последици на извънмерния труд, тук откриваме източниците

на страданията, които произтичат от недостатъчната заетост
на работника.

Ако заплатата на час е фиксирана по такъв начин, че капиталистът не

се задължава да плаща надница или седмична заплата, а да плаща

само онези работни часове, през които му е угодно да дава работа на

работника — той може да му дава работа през по-малко време от

онова, което първоначално лежи в основата на изчисляването на

заплатата на час или на единицата мярка за цената на труда. Тъй ка-
то тази единица мярка се определя чрез отношението:

49