Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

;

тя естествено губи всеки смисъл, щом работният ден престане да

наброява определено число часове. Премахва се взаимната зависи-

мост между заплатен и незаплатен труд. Сега капиталистът може да

изкара от работника определено количество принаден труд, без да му

осигури работното време, необходимо за неговата собствена самоиз-

дръжка. Той може да унищожи всяка редовност на трудовата заетос-

та и да сменя най-чудовищния извънмерен труд с относителна или

пълна безработица — точно така, както го изискват неговите удобст-

ва, произвол и моментни интереси. Той може ненормално да удължи
работния ден, без да дава никаква съответна компенсация на работ-

ника — под предлог че плаща „нормална цена на труда”. На това се

дължи напълно разумното опълчване на лондонските строителни ра-

ботници (1860 г.) против опита на капиталистите да им наложат зап-

лата на час. Законодателното ограничаване на работния ден ограни-

чават това безобразие, макар че, естествено, не слага край на сък-

ращаването на трудовата заетост, което се дължи на конкуренция на
машините, на промени в квалификацията на заети работници, на час-

тични и общи кризи.

При нарастваща надница или седмична заплата цената на труда но-

минално (фиктивно. бг.ред) може да остане постоянна и въпреки то-

ва да спадне под своето нормално равнище. Това става всеки път,
когато при постоянна цена на труда, респективно на работния час,

работният ден бъде удължен повече от обикновената му продължи-

телност. Когато в дробта

расте знаменателят, тогава числителят расте още по-бързо. Стой-

ността на работната сила, поради нейното изхабяване, расте заедно

с продължителността на нейното функциониране и дори в по-бърза

50