Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

престава да бъде необходим момент на производствения процес от

това, че добитъкът сам има облагата от това, което яде. Постоянното

поддържане и възпроизвеждане на работническата класа си остава
постоянно условие за възпроизводство на капитала. Изпълнението на

това условие капиталистът може спокойно да предостави на нагона

на работниците към самозапазване и размножаване. Той се грижи

само за това, колкото може повече да ограничи тяхната индивидуал-

на консумация до необходимото, и е безкрайно далеч от оная южно-

американска грубост, която принуждава работника да поглъща по-

хранителни вещества вместо по-малко хранителни.*8
[*8 „Работниците в мините на Южна Америка, чието всекидневно занятие

(може би най-тежкото в света) се състои в това да изкачват на плещите си от

дълбочина 450 фута товар руда, тежък от 180 до 200 фунта, живеят само с
хляб и боб; те биха предпочели да се хранят само с хляб, но господарите им,

които са забелязали, че работниците само с хляб не могат да работят така
усилено, ги третират като коне и ги принуждават да ядат боб; а бобът е по-

богат от хляба откъм калциеви и фосфорни соли.” (Либих, Die Chemie in ihrer
Anwendung auf Agrikultur und Physiologie, I част, стр. 194, бележката)]

Именно затова капиталистът и неговият идеолог, икономистът,

разглеждат като производствена само оная част от индивидуалната

консумация на работника, която е нужна за увековечаване на работ-

ническата класа и значи наистина трябва да бъде консумирана, за да
може капиталът да консумира работната сила;qg9 всичко, което работни-

кът би консумирал извън това, за свое удоволствие, е непроизводст-

вена консумация.*9 Aко натрупването на капитала би причинило по-

качване на работната заплата, значи и умножаване на консумативни-
те средства на работника без консумиране на повече работна сила от

страна на капиталаqg10 — добавъчният капитал би бил консумиран неп-

роизводствено.*10 И наистина: индивидуалната консумация на ра-

ботника е непроизводствена за самия него, тъй като възпроизвежда

само нуждаещия се индивид; тя е производствена за капиталиста и

за държавата, тъй като е производство на силата, която произвежда
чуждо богатство.*11

16