Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 17
[*11 „Единствената производствена консумация в същинския смисъл на ду-
мата е консумацията или разрушаването на богатство (той иска да каже: из-
хабяването на средствата за производство) от страна на капиталисти, с цел
възпроизводство… Работникът… е производствен консуматор за онова лице,
което го използва, и за държавата, но строго взето не и за самия себе си.”
(Малтус, Definitions etc., стр. 30)]
Така че за обществото работническата класа, дори и вън от непос-
редствения трудов процес, е също така принадлежност на капитала,
както и мъртвият инструмент на труда. Дори нейната индивидуална
консумация е в известни предели само момент от възпроизводстве-
ния процес на капитала. A самият процес има грижа тези съзнателни
производствени инструменти да не избягат — като постоянно отда-
лечава техния продукт в техния полюс към противоположния полюс
на капитала. Индивидуалната консумация се грижи от една страна за
тяхното собствено запазване и възпроизвеждане, а от друга страна,
чрез унищожаване на средствата за живот — за тяхното постоянно
появяване отново на трудoвия пазар. Римският роб е бил привързан с
вериги към своя собственик, а наемният работник — с невидими ниш-
ки. Привидността на неговата независимост се поддържа чрез посто-
янна смяна на индивидуалните капиталисти и чрез правната фик-
ция на договора.
По-рано капиталът, когато това му се е виждало нужно, е предявявал
своето право на собственост върху свободния работник чрез прину-
дителни закони. Така напр. до 1815 г. в Англия е било забранено под
страх на строго наказание емигрирането на машинни работници.
qg12
Във възпроизводството на работническата класа се включва същев-
ременно и предаването и натрупването на сръчността от едно поко-
ление на друго.*12 До каква степен капиталистът смята съществу-
ването на такава сръчна работническа класа като едно от производс-
твените условия, които му принадлежат, и наистина гледа на нея като
на реално съществуване на своя променлив капитал — това се виж-
17