Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 17

[*11 „Единствената производствена консумация в същинския смисъл на ду-
      мата е консумацията или разрушаването на богатство (той иска да каже: из-

      хабяването на средствата за производство) от страна на капиталисти, с цел

      възпроизводство… Работникът… е производствен консуматор за онова лице,
      което го използва, и за държавата, но строго взето не и за самия себе си.”
      (Малтус, Definitions etc., стр. 30)]



      Така че за обществото работническата класа, дори и вън от непос-

      редствения трудов процес, е също така принадлежност на капитала,

      както и мъртвият инструмент на труда. Дори нейната индивидуална

      консумация е в известни предели само момент от възпроизводстве-
      ния процес на капитала. A самият процес има грижа тези съзнателни

      производствени инструменти да не избягат — като постоянно отда-

      лечава техния продукт в техния полюс към противоположния полюс

      на капитала. Индивидуалната консумация се грижи от една страна за

      тяхното собствено запазване и възпроизвеждане, а от друга страна,

      чрез унищожаване на средствата за живот — за тяхното постоянно

      появяване отново на трудoвия пазар. Римският роб е бил привързан с

      вериги към своя собственик, а наемният работник — с невидими ниш-

      ки. Привидността на неговата независимост се поддържа чрез посто-
      янна  смяна  на  индивидуалните  капиталисти  и  чрез правната  фик-

      ция на договора.



      По-рано капиталът, когато това му се е виждало нужно, е предявявал

      своето право на собственост върху свободния работник чрез прину-

      дителни закони. Така напр. до 1815 г. в Англия е било забранено под
      страх  на  строго  наказание  емигрирането  на  машинни  работници.

      qg12

      Във възпроизводството на работническата класа се включва същев-

      ременно и предаването и натрупването на сръчността от едно поко-

      ление на друго.*12 До каква степен капиталистът смята съществу-

      ването на такава сръчна работническа класа като едно от производс-

      твените условия, които му принадлежат, и наистина гледа на нея като

      на реално съществуване на своя променлив капитал — това се виж-



                                                           17
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22