Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 18

да, щом някоя криза го застраши с нейната загуба. Както е известно,

      поради американската гражданска война и придружаващата я памуч-

      на криза мнозинството от памучните работници в Ленкшайр и т.н. бя-
      ха изхвърлени на улицата. От недрата на самата работническа класа,

      както и от други обществени слоеве, се разнесе призив за държавна

      помощ или за доброволна национална подписка, за да се даде въз-

      можност за емигриране на „излишните” в английските колонии или в

      Съединените щати. Тогава в. „Таймс” (24 март 1863 г.) обнародва ед-

      но  писмо  на  Едмънд  Потър,  бивш  председател  на  Манчестърската

      търговска камара. Това писмо с право бе възприето в Камарата на
      общините като „манифест на фабрикантите”.*13 Ние даваме тук ня-

      колко характерни места, в които без заобикалки се изказва правото

      на собственост на капитала върху работната сила.

      [*13 „Това писмо може да бъде разглеждано като манифест на фабриканти-

      те.” (Ferrand, Предложение върху глада за памук, заседание на Камарата на
      общините на 27 април 1863 г.)]


            «На памучните работници трябва да се каже, че техният приток е преко-

            мерно голям… Tой като че ли би трябвало да бъде съкратен с една тре-

            та и тогава би настъпило нормално търсене за останалите две трети…
            Общественото мнение настоява за емиграция… Майсторът, т.е. памуч-

            ният  фабрикант не  може  да  се  съгласи  да  бъде  отстранен  неговият

            приток на труд; той смята, че това е колкото несправедливо, толкова и
            неправилно… Ако емиграцията бъде поддържана от обществени фондо-

            ве, той има право да иска да бъде изслушан, а може би и да протести-
            ра.»



      Същият  Потър  по-нататък  разказва  колко  е  полезна  памучната  ин-
      дустрия,  как  „без  съмнение  тя  канализира  отлива  на  население от

      Ирландия и от английските земеделски окръзи”, какви грамадни раз-

      мери имала тя и как в 1860 г. тя доставила                                   от цялата експортна

      търговия на Англия, как след няколко години тя пак щяла да се раз-

      вие чрез разширяване на пазара, особено в Индия, и чрез извоюва-

      не на достатъчен „внос на памук, по 6 пенса фунта”. След това той





                                                           18
   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22   23