Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

продължава:

«Времето — може би една, две, три години — ще произведе необходи-

мото количество… Тогава бих искал да поставя въпроса — заслужава ли

тази индустрия да бъде запазена, струва ли си трудът да се поддържат в
изправност машините (а именно — живите работни машини) и не е ли

най-голямо безумие мисълта да се откажем от тях! Аз вярвам това. Аз
признавам, че работниците не са собственост, че тe не са собственост на

Ленкшайр и на господарите; но те са тяхната сила; те са духовната и
обучена сила, която не може да бъде заместена в едно поколение; а дру-

гите машини, с която те работят,qg14 биха могли до голяма степен да бъдат

изгодно заменени и подобрени за 12 месеца.*14 Насърчавайте, или

позволявайте (!) емигрирането на работната сила, а какво ще стане с ка-
питалиста?” Този сърдечен вопъл така напомня за хофмаршал

Калб. „Оберете каймака на работниците, и фиксираният капитал до го-
ляма степен ще загуби стойността си, а капиталът в обръщение няма да

се изложи на борба при оскъдно предлагане на труд от по-долно качест-

во… Казват ни, че самите работници искат да емигрират. Това е твърде
естествено от тяхна страна… Намалете, съкратете памучното производ-

ство, като му отнемете неговата работна сила, като намалите платежите
за работна заплата, да речем, с една трета или с 5 милиона, и какво ще

стане тогава със следващата над тях класа, с дребните търговци? Какво

ще стане с поземлената рента, с наема на котеджите?… Какво ще стане
с дребния арендатор, с по-заможния домопритежател и със земеприте-

жателя? И кажете сега, може ли някой проект да бъде по-самоубийствен
за всички класи в страната от проекта да се отслаби нацията чрез екс-

порт на най-добрите ѝ фабрични работници и чрез обезценяване на част

от нейния най-производителен капитал и богатство?” „Моят съвет е: заем
от 5 до 6 милиона, за срок от 2 или 3 години, под управлението на спе-

циални комисари, зачислени към администрацията за бедните в памуч-
ните окръзи, при специални законни регулации, с известен принудителен

труд, за да се поддържа моралната стойност на тия, които получават ми-
лостинята… Може ли да има нещо по-лошо за земепритежателите или

господарите от това, да се откажат от своите най-добри работници и да

деморализират и разстроят останалите чрез широка, опустошителна
емиграция и чрез изпразване на стойността и на капитала в цяла про-

19