Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

чаваме или да не позволяваме емигрирането на работна сила! Той казва,
че било естествено, че работниците искат да емигрират, но смята, че на-

цията трябва да затвори в памучните окръзи тези половин милион ра-

ботници — въпреки тяхното желание — и още 700 000 души, които са
свързани с тях, и че — като следствена необходимост от това — тя тряб-

ва с насилие да смаже тяхното недоволство, а самите тях да поддържа
чрез милостиня — и всичко това за надеждата, че те някой ден може да

потрябват на памучните фабриканти. Дошло е време, когато великото
обществено мнение на тези острови да направи нещо, за да спаси тази

работна сила от ония, които искат да се отнасят с нея, както се отнасят с

въглищата, желязото или памука».*15
[*15 „Times” от 24 март 1863 г.]

Статията на „Таймс” беше само игра на мисълта. „Великото общест-

вено мнение” фактически споделяше мнението на г. Потър — че

фабричните работници са подвижна принадлежност на фабриките:

Тяхното емигриране беше осуетено.*16 Затвориха ги в „моралния

трудов дом“ на памучните окръзи, и те, както и по-преди, са „мощ-

та на памучните фабриканти в Ленкшайр”.

[*16 Парламентът не гласува нито фартинг за емиграцията, а гласува само
закони, които даваха възможност на общините да държат работниците между

живота и смъртта или да ги експлоатират, без да им плащат нормални ра-

ботни заплати. Но пък когато след три години се яви мор по добитъка, пар-
ламентът грубо прекърши дори парламентарната етикеция и набързо гласува

милиони за обезщетяване на милионерите-лендлордове, чиито арендатори и
без това се обезщетяваха, като покачваха цената на месото. Зверският рев

на земевладелците при откриване на парламента в 1866 г. доказа, че не е
необходимо човек да бъде индус, за да обожава кравата Сабала, нито пък да

бъде Юпитер, за да се превърне в говедо.]

И така, капиталистическият производствен процес възпроизвежда

чрез своя собствен ход отделянето на работната сила от трудовите

условия. С това той възпроизвежда и увековечава условията за експ-

лоатации на работника. Той постоянно принуждава работника да

продава своята работна сила, за да живее,qg17 и постоянно дава въз-

можност на капиталиста да я купува, за да се обогати.*17 Вече не

21