Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 20

винция?»


      Потър, този призван изразител на памучните фабриканти, различава

      два вида „машини”, и двата собственост на капиталиста — самo че

      едната  стои  във  фабриката  му,  а  другата  нощем  и  в  неделни  дни

      обитава вън от фабриката, в котеджи. Едните са мъртви, а другите —

      живи. Мъртвите машини не само се влошават и губят стойност всеки
      ден, но и поради постоянния технически прогрес голяма част от тях

      овехтява така скоро, че за няколко месеца изгодно могат да бъдат

      заменени с нови. Напротив, живите машини се усъвършенстват тол-

      кова повече, колкото повече служат, колкото повече натрупват в себе

      си  сръчността  на  цели  поколения.  „Times”  отговаря  на  фабричния

      магнат между другото и това:


            «Господин  Е.  Потър  е  така  проникнат  от  изключителното  и  абсолютно

            значение на памучните фабриканти, че за запазването на тази класа и за
            увековечаване на нейния занаят той иска да затвори — въпреки тяхната

            воля — в един грамаден морален трудов дом половин милион работни-

            ци. Заслужава ли тази индустрия да бъде запазена?  — пита г. Потър.
            Разбира се, с всички почтени средства — отговаряме ние. Струва ли си

            трудът да поддържа в изправност машините? — пак пита г. Потър. Тук

            ние се стъписваме. Под машини г. Потър разбира човешки машини, тъй
            като той уверява, че няма намерение да ги третира като абсолютна собс-

            твеност. Ние трябва да признаем, че не смятаме да „си струва трудът”
            или дори за възможно да се поддържа в изправност такива човешки ма-

            шини, т.е. те да бъдат заключени и смазвани докато пак потрябват. Чо-
            вешките  машии  имат  свойство да  ръждясват,  когато  са  в  бездействие,

            колкото и да ги чистат или смазват. При това — както ни учи самият опит

            — човешките машини са в състояние по своя воля да изпускат парата си
            и да избухват или да се разлудуват в нашите големи градове в диво ви-

            то хоро. Нищо, че — както казва г. Потър — за възпроизвеждане на ра-
            ботниците е нужно по-дълго време, — като имаме под ръка машинисти и

            пари, ние винаги ще намерим дейни, твърди хора от индустрията, за да
            изфабрикуваме от тях много повече фабрични предприемачи, отколкото

            можем да използваме когато и да е… Господин Потър разправя за съжи-

            вяване на индустрията след 1, 2, 3 години и изисква от нас да не насър-


                                                           20
   15   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25