Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

спрямо произведения от него добавъчен капитал.

Първоначалният капитал е формиран с авансиране на 10 000 ф.ст.

Отде ги има техният притежател? От своя собствен труд и от труда

на своите родители и деди! — ни отговарят в един глас представите-

ли на политическата икономия,*21в и тяхното предположение изг-

лежда наистина единственото, което отговаря на законите на стоко-

вото производство.

[*21в „Първоначалният труд, на който неговият капитал дължи своя произ-
ход.” (Sismondi, Nouveaux Principes etc., парижко изд., том 1, стр. 109)]

Съвсем друго е с добавъчния капитал от 2000 ф.ст. Откъде той про-

излиза, ние знаем отлично. Няма нито един атом от неговата стой-

ност, който да не дължи съществуването си на незаплатен труд. Той

е капитализирана принадена стойност. Средствата за производство,

с които е обвързана допълнителната работна сила, както и нейните

средствата за живот, не са нищо друго освен съставна част

от принадения продукт (годишен „данък“), който класата на капита-

листите откъсва от работническата класа. Ако допълнителната ра-

ботна сила е купена дори по пълната ѝ цена, така че еквивалент да
се разменя срещу еквивалент — това е старият трик на завоевате-

ля да купува стоки от победените с ограбени от тях пари.

Ако добавъчният капитал дава занятие на самия работник, който го е

произвел, този производител трябва, първо, да продължава да уве-

личава първоначалния капитал и при това да откупва обратно про-
дукта на своя предишен труд за по-голямо количество труд, отколкото

му е струвал. Когато този процес се разглежда като сделка между ка-

питалистическа и работническа класи, работата с нищо не се проме-

ня, ако наред с незаплатения труд на вече наети работници бъдат

наети и допълнителни. Капиталистът може би превръща и добавъч-

ния капитал в машина, която изхвърля на улицата производителя на

добавъчния капитал и го замества с няколко деца. Във всички случаи
работническата класа е произвела с тазгодишния си принаден труд

27