Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 29

второ, нейният производител, работника, трябва не само да я замес-

      ти, но и да я замести с един нов допълнителен излишък. Отношение-

      то на размяна между капиталист и работник е присъща на обръщени-
      ето привидност, само форма, чужда на реалната природа на сделка-

      та  и  само  я  мистифицира.  Постоянното  повторение  на  покупко-

      продажбата на работна сила е само привидна форма. Реалността е,

      че капиталистът постоянно разменя част от чуждия, вече опредметен

      труд,  който  той  постоянно  си  присвоява  без  еквивалент,  срещу  по-

      голямо количество жив чужд труд. Първоначално правото на собст-

      веност ни изглежда основано върху собствен труд. Тази предпостав-
      ка трябваше да има валидност поне когато си противостоят равноп-

      равни  стокопритежатели,  тъй  като  средството  за  присвояване  на

      чужда стока  е  само  отчуждаване на  твоята  собствена  стока,  а  пос-

      ледната  може  да  бъде  произведена  само  чрез  труд.  Сега  оба-

      че собствеността на капиталиста е право за присвояване на чужд не-

      заплатен труд или на негов продукт, и невъзможност за работника да

      си присвои своя собствен продукт. Отделянето на собствеността от
      труда стана необходима последица на закон, който привидно изхож-

      даше  от  тяхната  идентичност  (между  собственост  и  труд.

      бг.ред.).*23

      [*23 Собствеността на капиталиста върху продукта на чуждия труд „е пряка

      последица  от  закона  за  присвояването,  чийто  основен  принцип,  напротив,
      беше изключителното право на собственост на всеки работник върху продук-

      та на неговия собствен труд” (Cherbuliez, Riche ou Pauvre, Париж, 1841 г., стр.
      58, където обаче гова диалектическо превръщане е неправилно изложено).]



      Следователно колкото и да изглежда, че капиталистическият начин

      на присвояване най-рязко противоречи на основните закони на стоко-

      вото  производство,  все  пак  той  произтича  не  от  накърняването,  а,
      напротив,  от  приложението  на  тия  закони.  Нека  пак  изясним  това,

      преглеждайки накратко последователните фази на движението, чийто

      апогей е капиталистическото натрупване.



      Ние  най-напред  видяхме,  че  първоначалното  превръщане  на  една



                                                           29
   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34