Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

стойностна сума в капитал се извърши напълно според законите на

размяната. Единият контрагент продава своята работна сила, другият

я купува. Първият получава стойността на своята стока, чиято потре-
бителна стойност (трудът) по този начин е отчуждена за втория. Той

превръща вече принадлежащите му производствени средства, с по-

мощта на също така принадлежащия му вече труд, в нов продукт,

който също законно му принадлежи.

Стойността на тоя продукт включва: първо, стойност на изразходва-
ни производствини средства. Полезният труд не може да изразходва

тези средства за производство, без да пренесе тяхната стойност вър-

ху новия продукт; но за да е продаваема, работната сила трябва да е

в състояние да влага полезен труд в клон на индустрията, където да

е наета.

Стойността на новия продукт още включва: еквивалент на стойността
на работната сила заедно с принадена стойност. Това е така, защото

стойността на работната сила - продадена за определен период вре-

ме (ден, седмица и пр.) е по-малка от стойността, създадена от ней-

ното използване през това време. Но работникът е получил плащане

за разменната стойност на неговата работна сила и с това той е от-

чуждил нейната потребителна стойност — ставащо при всяка покупка

и продажба.

Фактът, че особената стока „работна сила“ има своеобразната потре-

бителна стойност да влага труд и, значи, да създава стойност — не

може да засегне общия закон на стоковото производство. Така че ако

стойностната сума, която е авансирана в работната заплата, не само

просто се намира отново в продукта, но и се намира в него умножена

с известна принадена стойност — това не произтича от някакво изиг-
раване на продавача, който, както знаем, е получил стойносттa на

своята стока, а само от употребата на тази стока от страна на купува-

ча.

30