Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

Законът за размяната изисква равенство само за разменните стой-

ности. Той от начало предпоставя различия между техните потреби-

телни стойности и няма абсолютно нищо общо с тяхната употреба,
която започва едва след сключване и изпълнение на сделката.

Така че първоначалното превръщане на парите в капитал се извърш-

ва в точно съзвучие с икономическите закони на стоковото производ-

ство и с произтичащото от тях право на собственост. Но въпреки това

то има резултат:

1) че продуктът принадлежи на капиталиста, а не на работника;

2) че стойността на този продукт съдържа, освен стойността на аван-

сирания капитал, още и принадена стойност, която е струвала на ра-

ботника труд, а на капиталиста — нищо, и въпреки това става „закон-

на“ собственост на капиталиста;

3) че работникът е запазил своята работна сила и може да я продаде
отново, ако намери купувач.

Простото възпроизводство е само периодично повтаряне на тая пър-

ва операция; всеки път, винаги наново, парите се превръщат в капи-

тал. Така че законът не се нарушава, напротив — той само получава

възможност за постоянна проява.

«Няколко последователни актове на размяна правят от последния само

представител на първия.» (Sismondi, Nouveaux Principes etc., стр. 70)

И въпреки това ние видяхме, че простото възпроизводство е доста-

тъчно, за да се придаде тотално променен характер на тая първа

операция, доколкото тя бе схваната като изолиран процес.

«От тези, между които се разпределя националният доход, едните (ра-

ботниците) всяка година чрез нов труд добиват ново право върху него, а

другите (капиталистите) вече предварително чрез първоначален труд са
добили постоянно право върху него.» (Sismondi, пак там, стр. 110 —

моск.ред. - 111)

31