Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

Областта на труда, както е известно, не е единствена, в която първо-

родството върши чудеса.

Не се изменя нищо и ако простото възпроизводство бъде заменено с

възпроизводство в разширен мащаб, с натрупване. При простото

възпроизводство капиталистът прахосва цялата принадена стойност,

а при натрупване доказва своята гражданска добродетел, като консу-

мира само една част и превръща остатъка в пари.

Принадената стойност е негова собственост и никога не е принадле-

жала другиму. Ако я авансира в производство, той авансира от своя

собствен фонд, точно както и през оня ден, когато за пръв път е изля-

зъл на пазара. Фактът, че този фонд тоя път произхожда от незапла-

тен труд на негови работници, няма абсолютно никакво значение. Ако

работникът Б бъде ангажиран с принадената стойност, произведена

от работник А, то, първо, А е произвел тая принадена стойност, без

да са му намалили нито със стотинка законната цена на неговата сто-
ка, и второ, тая сделка изобщо няма нищо общо с Б. Онова, което Б

изисква и което има право да изисква, е само капиталистът да му

заплати стойността на неговата работна сила.

«И двамата печелят: работникът, защото му авансират плодовете на не-
говия труд (да се чете: незаплатения труд на други работници) преди

още той да е вложен (да се чете: преди още неговият собствен труд да е
дал плод); предприемачът, защото трудът на тоя работник струва повече

от заплата му» (да се чете: произвежда по-голяма стойност от тази на

неговата работна заплата).» (Sismondi, пак там, стр. 135).

Само че работата изглежда съвсем иначе, когато разглеждаме капи-

талистическото производство в непрекъснатия поток на неговото въ-

зобновяване и вместо отделния капиталист и отделния работник

вземем предвид класите в тяхната цялост — капиталистическа и

срещу нея работническа класа. Но така трябва да прилагаме стан-
дарти, които са изцяло чужди за стоковото производство.

32