Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 32

Областта на труда, както е известно, не е единствена, в която първо-

      родството върши чудеса.


      Не се изменя нищо и ако простото възпроизводство бъде заменено с

      възпроизводство в  разширен  мащаб,  с  натрупване.  При  простото

      възпроизводство капиталистът прахосва цялата принадена стойност,

      а при натрупване доказва своята гражданска добродетел, като консу-

      мира само една част и превръща остатъка в пари.


      Принадената стойност е негова собственост и никога не е принадле-

      жала другиму. Ако я авансира в производство, той авансира от своя

      собствен фонд, точно както и през оня ден, когато за пръв път е изля-

      зъл на пазара. Фактът, че този фонд тоя път произхожда от незапла-

      тен труд на негови работници, няма абсолютно никакво значение. Ако

      работникът Б бъде ангажиран с принадената стойност, произведена

      от работник А, то, първо, А е произвел тая принадена стойност, без

      да са му намалили нито със стотинка законната цена на неговата сто-
      ка, и второ, тая сделка изобщо няма нищо общо с Б. Онова, което Б

      изисква  и  което  има  право  да  изисква,  е  само  капиталистът  да  му

      заплати стойността на неговата работна сила.



            «И двамата печелят: работникът, защото му авансират плодовете на не-
            говия  труд  (да  се  чете:  незаплатения  труд  на  други  работници)  преди

            още той да е вложен (да се чете: преди още неговият собствен труд да е
            дал плод); предприемачът, защото трудът на тоя работник струва повече

            от заплата му» (да се чете: произвежда по-голяма стойност от тази на

            неговата работна заплата).» (Sismondi, пак там, стр. 135).


      Само че работата изглежда съвсем иначе, когато разглеждаме капи-

      талистическото производство в непрекъснатия поток на неговото въ-

      зобновяване  и  вместо  отделния  капиталист  и  отделния  работник

      вземем  предвид  класите  в  тяхната  цялост  —  капиталистическа  и

      срещу нея работническа класа. Но така  трябва да прилагаме стан-
      дарти, които са изцяло чужди за стоковото производство.






                                                           32
   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37