Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 28

онзи капитал, който през идната година ще наеме добавъчна работна

      сила.*22  Това  го  наричат:  произвеждане  на  капитал  чрез  капитал.

      [*22  „Трудът  създава  капитал  още  преди  капиталът  да  е  вложил  в  работа
      труда.” (E. G. Wakefield, England and America, Лондон, 1833 г., том II, стр. 110)]


      Натрупването на първия добавъчен капитал от 2000 ф.ст. предпоста-

      вя сума от 10 000 ф.ст., авансирана от капиталиста, принадлежаща

      му по силата на неговия „предисторически труд”. Вторият добавъчен

      капитал  от  400  ф.ст.  предпоставя, напротив,  само  предишното  нат-

      рупване от 2000-те ф.ст., от които 400-те ф.ст.  са капитализираната

      принадена стойност. Собствеността върху предишен незаплатен труд

      е следователно единственото условие за присвояване на жив незап-
      латен труд в постоянно нарастващ размер. Колкото повече е натру-

      пал капиталистът, толкова повече е способен той да натрупва.



      Доколкото принадената стойност, от която се състои добавъчният ка-

      питал  №1,  бе резултат  от  купуване на  работна сила  с  една  част  от

      първоначалния  капитал,  покупка,  която  отговаряше  на  законите  на

      стоковата размяна и която от юридическа гледна точка предпоставя

      за работника само да разполага свободно със своите собствени спо-
      собности, а за притежателя на пари или стоки — само свободно да

      разполага  със  своите  собствени  стойности;  доколкото  добавъчният

      капитал №2 и т.н. е само резултат от №1, значи следствие на горните

      условия; доколкото всяка единична сделка постоянно отговаря на за-

      кона  за  стоковата  размяна,  така  че  капиталистът  постоянно  купува

      работна сила, а работникът постоянно я продава, — да приемем —

      дори по нейната действителна стойност — основаният върху стоко-
      вото производство и стоково обръщение закон за присвояването (за

      частната собственост) по силата на своята собствена, вътрешна, не-

      избежна диалектика се превръща в своята пряка противоположност.

      Размяната на еквиваленти, която е първоначална естествена опера-

      ция, така се е извъртяла, че размяната се извършва само привидно,

      тъй като, първо, самата разменена срещу работна сила част от капи-

      тала е само част от присвоен без еквивалент продукт на чужд труд, и


                                                           28
   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33