Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

В стоковото производство си противостоят само независими един-

друг продавачи и купувачи. Техните взаимоотношения свършват в

деня на изтичане на сключения между тях договор. Ако сделката бъ-
де повторена, това става вече по нов договор, който няма нищо общо

с предишния и при който само случайността пак събира същия купу-

вач със същия продавач.

Така че ако стоковото производство или някое негово влияние трябва

да преценим по неговите собствени икономически закони, ние трябва
да разглеждаме всеки разменен акт поотделно, вън от всяка връзка

както с предхождащия го, тъй и със следващия разменен акт. И тъй

като продажбите и покупките се сключват само между отделни инди-

види, недопустимо е да търсим в тях отношения между цели общест-

вени класи.

Колкото и да е дълъг редът от периодични възпроизводства и пред-
хождащи натрупвания, през които е минал функциониращият днес

капитал, той винаги запазва своята първоначална девственост. Доко-

гато при всеки акт на размяна, взет поотделно, се спазват законите

на размяната, начинът за присвояване може да претърпи тотален

преврат, без да засегне по какъвто и да е начин свойственото на сто-

ковото производство - правото на собственост. Същото това право е

в сила — както в началото, когато продуктът принадлежи на произво-

дителя и той, като разменя еквивалент срещу еквивалент, може да
забогатее само чрез своя собствен труд, така и в капиталистическия

период, когато общественото богатство във все по-нарастващ размер

става собственост на ония, които са в състояние винаги наново да си

присвояват незаплатен труд на други.

Този резултат става неизбежен, щом самият работник свободно про-
дава като стока своята работна сила. Но пък и едва оттогава стоково-

то производство се обобществява и става типична форма на произ-

водството; едва оттогава всеки продукт по начало бива произвеждан

за продан и цялото произведено богатство преминава през обръще-

33