Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

нието. Едва там, където наемният труд е основа на стоковото произ-

водство, то се налага на цялото общество; но пък и едва там то разг-

ръща всичките си скрити сили. Да се каже, че намесата на наемния
труд фалшифицирала стоковото производство — това значи да се

каже, че ако стоковото производство иска да остане нефалшифици-

рано, то не бива да се развива: в същия размер, в който то по своите

собствени присъщи закони се преобразува в капиталистическо про-

изводство, законите за собствеността от епохата на стоковото произ-

водство се превръщат в закони на капиталистическото присвоява-

не.*24
[*24 Затова трябва да се учудваме на хитроумието на Прудон, който иска да

премахне капиталистическата собственост, като в противовес на нея издига
вечните закони на собствеността от епохата на стоковото производство.]

Видяхме, че дори при просто възпроизводство всеки авансиран капи-

тал, както и да е придобит първоначално, се превръща в натрупан

капитал или в капитализирана принадена стойност. Но в потока на

производството изобщо всеки първоначално авансиран капитал ста-
ва изчезваща величина (magnitudo evanescens в математически сми-

съл) в сравнение с пряко натрупания капитал, т.е. с обратно превър-

ната в капитал принадена стойност или принаден продукт, все едно

дали той функционира в ръцете, които са го натрупали, или в чужди

ръце. Затова политическата икономия представя капитала изобщо

като „натрупано богатство” (превърната принадена стойност или до-

ход),qg25 „което отново се употребява за произвеждане на принадена

стойност”,*25 а капиталистаqg26 — като „притежател на принадения

продукт”.*26 Същият възглед има само друга форма в израза, че

целият наличен капитал бил натрупана или капитализирана лихва —

защото лихвата е само част от принадената стойност.*27
[*27 „Капиталът, заедно със сложната лихва на всяка част от спестения капи-

тал, така загребва всичко, че цялото богатство на света, от което се получава

доход, отдавна вече е станало лихва на капитала.” („Economist”, Лондон, 19
юли 1859 г.)]

34