Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

jxq4
(горе)

2. Погрешно разбиране на класическата политическа икономия

за прогресивно нарастващото възпроизводство

Преди да продължим да изследваме натрупването или на обратното

превръщане на принадената стойност в капитал, трябва да отстра-
ним една двусмисленост, измъдрена от класическите икономисти.

Ако стоките, които капиталистът с част от принадената стойност купу-

ва за своя собствена консумация, не му служат като средства за про-

изводство или за принадена стойност — то трудът, който той купува

да задоволи свои природни и обществени потребности, не е произ-
водствен труд. Вместо чрез купуване на тия стоки и труд да превръ-

ща принадената стойност в капитал, той ги консумира или разходва

като доход. Обратно на старофеодалната аристокрация, за която Хе-

гел правилно казва: „...консумираща наличното”, ширеща се в лукса

на личната прислуга — за буржоазната политическа икономия е било

от решаваща важност да провъзгласи натрупването на капитала за

пръв граждански дълг и че човек не може да натрупва, ако изяжда
целия си доход, вместо да изразходва значителна част от него за на-

емане на допълнителни производствени работници, произвеждащи

повече, отколкото струват.qg28 От друга страна тя трябвало да оборва

народния предразсъдък, който смесва капиталистическото производ-

ство с трупане на съкровища*28 и фантазиите, че натрупаното бо-

гатство е или спасено от унищожаване в съществуващата му форма,
т.е. от консумация или е изтеглено от обращение. Препречване пътя

на парите към обръщение би било точно обратно на тяхното натруп-

ване като капитал,qg28a а натрупването на стоки за съкровища е чиста па-

лячавщина.*28a qg29Натрупването на големи маси стоки е резултат или

на свръхпроизводство, или на спиране на обръщението.*29 Наисти-

на, популярното мнение е поразено от една страна, от масата стоки,

35