Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

бавно изконсумирани от богатите, а от друга страна, от образува-

не на огромни запаси — един феномен, присъщ на всички начини на

производство и върху което ще се спрем за момет при анализ на об-
ръщението.

Следователно класическата икономия е напълно права, когато твър-

ди, че консумирането на принадения продукт от производствени ра-

ботници, а не от непроизводствени, е характерна черта на процеса на

натрупване. Но от тук започват и нейните заблуди. Адам Смит въведе
модата да се представя натрупването като нищо повече от консума-

ция на принадения продукт от производствени работници, което е

равнозначно, че капитализацията на принадената стойност се заклю-

чава в нейното просто превръщане в работна сила. Да чуем напр. Ри-

кардо:

«Трябва да се разбере, че всички продукти на дадена страна се консу-

мират; но човек не може да си представи по-голяма разлика от тази дали

ги консумират хора, които възпроизвеждат някаква друга стойност, или
пък хора, които не я възпроизвеждат. Когато казваме, че доходът е спес-

тен и прибавен към капитала, ние разбираме, че оная част на дохода, за

която се казва че е прибавена към капитала, се консумира от производс-
твени, а не от непроизводствени работници.qg30 Няма по-голяма заблуда от

предположението, че капиталът се увеличава чрез липса на потребле-

ние.»*30

Не може да има по-голяма грешка от това, което Рикардо и всички

следващи икономисти повтарят след А. Смит, а именно, че

«оная част от дохода, за която се казва, че е прибавена към капитала, се
консумира от произвеждащи работници.»

Според тази представа цялата принадена стойност, която се прев-

ръща в капитал, се превръща в променлив капитал. Но тя се поделя,

както и първоначално авансираната стойност, на постоянен капитал и

променлив капитал, т.е. на средства за производство и работна сила.

Работната сила е оная форма, в която съществува променливият ка-

36