Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Частите на стойността като такива не се отличават качествено една

от друга, с изключение на това, че те се явяват като стойности на

различни предмети, на конкретни вещи, следователно в различни
потребителни форми, и поради това се явяват като стойности на

различни стокови тела — различие, което произтича не от тях самите

като прости части на стойността. В парите угасва всяко различие

между стоките, защото те са именно общата за всички стоки еквива-

лентна форма. Паричната сума от 500 ф.ст. се състои от съвсем ед-

нородни елементи по 1 ф.ст. Тъй като в простото битие на тази па-

рична сума е заличено свързващото звено на нейния произход и е
изчезнала всяка следа от специфичното различие, каквото притежа-

ват различните съставни части на капитала в процеса на производст-

вото, то различие съществува само между понятието главна сума (на

английски principal) = авансирания капитал от 422 ф.ст., и понятието

добавъчна стойностна сума от 78 ф.ст. Нека например П' = 110

ф.ст., от които 100 = П, на главната сума, и 10 = М, на принадената

стойност. Двете съставни части на сумата 110 ф.ст. са абсолютно

еднородни, следователно неразличими като понятие. Които и да било

10 ф.ст. винаги съставляват от общата сума 110 ф.ст., независимо
от това, дали те са от авансираната главна сума 100 ф.ст. или из-

лишъкът от 10 ф.ст. над нея. Ето защо главната сума и сумата-

прираст, капиталът и добавъчната сума, могат да бъдат изразени ка-

то дроби от цялата сума; в нашия пример съставляват главната

сума, или капиталът, — принадената сума. По този начин парич-

ният израз, който реализираният капитал получава тук в края на своя

процес, е ирационален израз на капиталистическото отношение.

Това е вярно и по отношение на С' (=С+с). Но с тази разлика, че С',

в което С и с представляват също само пропорционални части от

стойността на една и съща еднородна стокова маса, съдържа указа-

ние за своя произход от Пр, чийто непосредствен продукт е то, дока-

то в П', във формата, излязла непосредствено от обръщението, е
изчезнало прякото отношение към Пр.

58