Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 14
производството капитал. Щом тази разлика изчезне, средството на
труда е изживяло живота си и заедно с потребителната си стойност е
загубило стойността си. То е престанало да бъде носител на стой-
ност. Тъй като средството на труда, подобно на всеки друг веществен
носител на постоянен капитал, предава стойност на продукта само в
степен, в която загубва заедно със своята потребителна стойност и
стойността си, ясно е, че колкото по-бавно се загубва неговата пот-
ребителна стойност, колкото по-дълго то изтрайва в производствения
процес, толкова по-дълъг е периодът, в течение на който в него оста-
ва фиксирана постоянна капиталова стойност.
Ако някое средство за производство, което не е средство на труда в
същинския смисъл на думата, например спомагателен материал, су-
ровини, полуфабрикат и пр., заемат по отношение на пренасянето на
стойност, а оттук и по отношение на начина на обръщение на своята
стойност също такова положение, както средствата на труда, то също
така е веществен носител, форма на съществуване на основен капи-
тал. Такъв е случаят със споменатите вече мелиорации на почвата,
внасящи в почвата химически съставни части, чието действие се
простира върху много производствени периоди или години. Тук част
от стойността продължава своето съществуване наред с продукта в
своята самостоятелна форма или във форма на основен капитал, до-
като друга част от стойността се пренася върху продукта и затова из-
вършва обръщение заедно с нея. В този случай в продукта влиза не
само част от стойността на основния капитал, но и онази потребител-
на стойност, онази субстанция, в която съществува тази част на стой-
ността.
Като оставим настрана основната заблуда — смесването на катего-
риите: основен и оборотен капитал, с категориите: постоянен и
променлив капитал, — бъркотията в досегашното определение на
понятията у икономистите се основава преди всичко на следното.
Определени свойства, които средствата на труда притежават по сво-
14