Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 18

изживеят живота си и цялата тяхна стойност, отделила се от трупа на

      средствата на труда, не се превърне в пари. Тук се проявява своеоб-

      разието  в  оборота  на  този  елемент  на  производствения  капитал.
      Превръщането  на  неговата  стойност  в  пари  върви  ръка  за  ръка  с

      превръщането на стоката, която е носител на тази стойност, в парич-

      на какавида. Но неговото обратно превръщане от парична в потреби-

      телна форма се отделя от обратното превръщане на стоката в други-

      те елементи на нейното производство и се определя вече от периода

      на  възпроизводство на  самите  средства  на  труда,  т.е.  от  времето,

      през което средствата на труда изживяват живота си и трябва да бъ-
      дат заменени с друг екземпляр от същия род. Ако продължителността

      на функциониране на някаква машина със стойност, да кажем 10 000

      ф.ст., е например 10 години, то времето на оборота на първоначално

      авансираната за тази машина стойност ще бъде 10 години. Преди из-

      тичане на това време не е нужно тя да се възобновява; тя продължа-

      ва да действа в своята натурална форма. Между това нейната стой-

      ност  на  части  постъпва  в  обръщението  като  част  от  стойността  на
      стоките, за чието непрекъснато производство служи машината, и по

      този начин постепенно се превръща в пари, докато най-после в края

      на 10-те години тя изцяло се е превърнала в пари, а от пари обратно

      се превърне в машина и следователно завърши своя оборот. До нас-

      тъпване на този момент на възпроизводство стойността на машината

      постепенно се натрупва във форма на резервен паричен фонд.



      Останалите елементи на производствения капитал се състоят отчас-
      ти от елементи на постоянния капитал, съществуващи в суровини и

      спомагателни  материали,  отчасти  от  променлив  капитал,  изразход-

      ван за работна сила.



      Анализът  на трудовия процес и на процеса на нарастване на стой-

      ността („Капиталът“, Том 1, глава V) показа, че тези различни състав-
      ни части на производствения капитал играят съвсем различна роля в

      образуване и на продукта, и в образуване на стойността. Стойността

      на онази част от постоянния капитал, която се състои от спомагател-


                                                           18
   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22   23