Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 20
постоянно да се превръща обратно от пари в работна сила или пос-
тоянно трябва да преминава пълното обръщение на своите форми,
т.е. постоянно трябва да се обръща, за да не прекъсне оборотът на
производството.
Следователно авансираната за работна сила част от стойността на
производствения капитал изцяло се пренася върху продукта (прида-
дената стойност ние през цялото време оставяме тук настрана), пре-
минава заедно с него двете метаморфози, отнасящи се към сферата
на обръщението, и чрез това постоянно възобновяване постоянно ос-
тава включена в производствения процес. Тъй че, колкото и да се от-
личава работната сила в останалото, по отношение на образуването
на стойност, от онези съставни части на постоянния капитал, които
не са основен капитал, този начин на оборот на стойността се явява
общ за работната сила и за тези съставни части, в противоположност
на основния капитал. Вследствие на тази общност на характера на
своя оборот тези съставни части на производствения капитал —
именно онези части на неговата стойност, които се изразходват за
работна сила и за средства за производство, несъсъдържащи осно-
вен капитал — противостоят на основния капитал като оборотен
или текущ капитал.
Както видяхме преди, парите, плащани от капиталиста за потребле-
ние на работна сила от работника, в действителност са само об-
ща еквивалентна форма на необходими средства за живот на работ-
ника. Дотолкова променливият капитал веществено се състои от
средства за живот. Но тук, при разглеждане на оборота, става дума
за формата. Капиталистът купува не средства за живот на работни-
ка, а самата негова работна сила. Променливата част на неговия
капитал образуват не средства за живот на работника, а действащата
работна сила на последния. В процеса на труда капиталистът потре-
бява самата работна сила за производство, а не средства за живот
на работника. Работникът сам превръща в средства за живот парите,
които той е получил за своята работна сила, за да ги превърне после
20
