Page 234 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 234

става между самите непосредствени производители. Ако се абстра-

      хираме от постоянната част на техния капитал, тяхната годишна но-

      восъздадена стойност, по аналогия с положението в капиталистичес-

      кото общество, би могла да се дели на две части: едната a, която са-

      мо възстановява техните необходими средства за живот, другата b,

      която те отчасти изразходват за предмети за разкош, отчасти за раз-

      ширяване на производството. В такъв случай a е променлив капитал,

      b — принадена стойност. Но такова разпределение не влияе никак

      върху величината на паричната маса, която е необходима за обръ-
      щение на целия техен продукт. При равни други условия стойността

      на намиращата се в обръщение стокова маса ще бъде същата, сле-

      дователно ще бъде същата и масата на необходимите за това пари.

      При  еднакво  деление  на  оборотните  периоди  производителите  ще

      трябва да имат същите парични запаси, т.е. ще трябва постоянно да

      имат в парична форма също такава част от своя капитал, тъй като,

      според приетото от нас, тяхното производство ще бъде както преди
      стоково. Следователно обстоятелството, че част от стоковата стой-

      ност се състои от принадена стойност, никак не изменя масата на па-

      рите, необходими за управление на предприятие.



      Един противник на Тук, заловил се за формата П—С—П', го пита

      как така капиталистът успява постоянно да извлича от обръщението

      повече пари, отколкото пуска в него. Да разберем добре. Тук става

      дума не за създаване на принадена стойност. Създаването на при-
      надена  стойност,  което  е  единствената  тайна,  от  капиталистическа

      гледна точка се разбира от само себе си. Защото приложената стой-

      ностна сума нямаше да бъде капитал, ако не се обогатяваше с при-

      надена стойност. Следователно, тъй като тя, както ние приехме, е ка-

      питал, принадената стойност се разбира от само себе си.


      Въпросът значи не е: откъде идва принадената стойност? А е: откъде

      се вземат парите, в които се превръща принадената стойност?



      Но за буржоазната политическа икономия съществуването на прина-


                                                           234
   229   230   231   232   233   234   235   236   237   238   239