Page 234 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

става между самите непосредствени производители. Ако се абстра-

хираме от постоянната част на техния капитал, тяхната годишна но-

восъздадена стойност, по аналогия с положението в капиталистичес-

кото общество, би могла да се дели на две части: едната a, която са-

мо възстановява техните необходими средства за живот, другата b,

която те отчасти изразходват за предмети за разкош, отчасти за раз-

ширяване на производството. В такъв случай a е променлив капитал,

b — принадена стойност. Но такова разпределение не влияе никак

върху величината на паричната маса, която е необходима за обръ-
щение на целия техен продукт. При равни други условия стойността

на намиращата се в обръщение стокова маса ще бъде същата, сле-

дователно ще бъде същата и масата на необходимите за това пари.

При еднакво деление на оборотните периоди производителите ще

трябва да имат същите парични запаси, т.е. ще трябва постоянно да

имат в парична форма също такава част от своя капитал, тъй като,

според приетото от нас, тяхното производство ще бъде както преди
стоково. Следователно обстоятелството, че част от стоковата стой-

ност се състои от принадена стойност, никак не изменя масата на па-

рите, необходими за управление на предприятие.

Един противник на Тук, заловил се за формата П—С—П', го пита

как така капиталистът успява постоянно да извлича от обръщението

повече пари, отколкото пуска в него. Да разберем добре. Тук става

дума не за създаване на принадена стойност. Създаването на при-
надена стойност, което е единствената тайна, от капиталистическа

гледна точка се разбира от само себе си. Защото приложената стой-

ностна сума нямаше да бъде капитал, ако не се обогатяваше с при-

надена стойност. Следователно, тъй като тя, както ние приехме, е ка-

питал, принадената стойност се разбира от само себе си.

Въпросът значи не е: откъде идва принадената стойност? А е: откъде

се вземат парите, в които се превръща принадената стойност?

Но за буржоазната политическа икономия съществуването на прина-

234