Page 235 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 235
дена стойност се разбира от само себе си. Следователно предпоста-
вя се не само принадена стойност, но по-нататък заедно с нея се
предпоставя и това, че една част от стоковата маса, хвърлена в об-
ръщение, се състои от принаден продукт, следователно е такава
стойност, която капиталистът не е пускал в обръщение, заедно със
своя капитал; че следователно капиталистът заедно със своя продукт
хвърля в обръщението, а след това отново извлича от обръщението
известен излишък над своя капитал.
Стоковият капитал, който капиталистът хвърля в обръщение, има по-
голяма стойност (откъде идва това, не се обяснява или остава непо-
нятно, но c’est un fait (това е факт. ред.) от гледна точка на буржо-
азната политическа икономия) от производствения капитал, който той
е изтеглил от обръщение във вид на работна сила плюс средства за
производство. При тази предпоставка ясно е защо не само капита-
листът А, но и В, C, D и т.н. постоянно могат да извличат от обръ-
щението чрез размяна на своите стоки повече стойност от стойността
на първоначално авансирания и след това постоянно отново аванси-
ран капитал. А, В, C, D и т.н. постоянно хвърлят в обръщение във
форма на стоков капитал по-голяма стокова стойност от онази, която
изтеглят от обръщение във форма на производствен капитал — тази
операция е така многостранна, както са разнообразни самостоятелно
функциониращите капитали. Следователно те трябва постоянно да
разпределят помежду си стойностна сума, равна на стойностната су-
ма на техните, съответно на авансираните от тях производствен ка-
питали (т.е. всеки от своя страна трябва да изтегля от обръще-
ние производствен капитал); и точно така те постоянно трябва да
разпределят помежду си стойностна сума, която те от всички страни
хвърлят в обръщението в стокова форма, като съответен излишък на
стойността на стоката над стойността на елементите на производст-
во.
Но стоковият капитал, преди да се превърне обратно в производст-
вен и преди да бъде изразходвана принадената стойност, която се
235