Page 237 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

превръща го от парична форма в средства за производство и в ра-

ботна сила; една и съща парична сума функционира в двустранния

процес, както при всяка проста покупка С—П. От друга страна, ако А
отново превръща парите в средства за производство, той купува та-

кива от С, а последният плаща със същите пари на В, и т.н. По този

начин процесът би бил изяснен. Но:

Всички закони относно количеството на парите, намиращи се в об-

ръщение при стоковото обръщение, установени от нас („Капиталът“,
книга 1, глава ІІІ), никак не се изменят вследствие на капиталистичес-

кия характер на производствения процес.

Следователно, ако кажем, че авансираният в парична форма оборо-

тен капитал на обществото е 500 ф.ст., държи се сметка при това, че

тази сума, от една страна, е авансирана едновременно, но че, от дру-

га страна, тази сума поставя в движение повече производствен капи-

тал от 500 ф.ст., защото тя служи последователно като паричен фонд
на различни производствени капитали. Следователно този начин на

обясняване предпоставя вече наличност на парите, чието съществу-

ване трябва да се обясни.

По-нататък би могло да се каже: капиталист А произвежда такива из-

делия, които капиталист В потребява индивидуално, непроизводст-
вено. Следователно парите на В превръщат в пари стоковия капитал

на А и така една и съща парична сума служи да превърне в пари

принадената стойност на В и оборотния, постоянен капитал на А. Но

тук още по-пряко се приема за решен въпросът, на който трябва да се

даде отговор. Именно, откъде В взема тези пари за покриване на

своя доход? По какъв начин самият той е превърнал в пари тази част

на своя продукт — принадената стойност?

По-нататък би могло да се каже, че частта на оборотния променлив

капитал, която А постоянно авансира на своите работници, постоянно

се възвръща у него от обръщението; и само известна изменяща се

237