Page 236 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

съдържа в него, трябва да бъде превърнат в пари. Откъде се вземат

парите за това? На пръв поглед този въпрос затруднява и нито Тук,

нито някой друг е давал досега отговор на него.

Да приемем, че оборотният капитал от 500 ф.ст., авансиран във

форма на паричен капитал, какъвто и да е периодът на неговия обо-

рот, представлява целият оборотен капитал на обществото, т.е. на

капиталистическата класа. Нека принадената стойност бъде 100 ф.ст.

По какъв начин цялата капиталистическа класа ще може постоянно
да изтегля от обръщение 600 ф.ст., ако тя постоянно хвърля в него

само 500 ф.ст.?

След като паричният капитал от 500 ф.ст. се е превърнал в произ-

водствен капитал, той в процеса на производство се превръща в сто-

кова стойност от 600 ф.ст. и така в обръщение вече се намира не са-

мо стокова стойност от 500 ф.ст., равна на първоначално авансира-
ния паричен капитал, но и новопроизведена принадена стойност

от 100 ф.ст.

Тази добавъчна (принадена) стойност от 100 ф.ст. се хвърля в обръ-

щение в стокова форма. По това няма никакво съмнение. Но чрез та-

зи операция не се получават добавъчни пари за обръщението на тази

добавъчна стокова стойност.

Не бива да се заобикаля това затруднение чрез каквито и да било

благовидни извъртания.

Например: относно постоянния оборотен капитал, ясно е, че не всич-
ки го изразходват едновременно. Докато капиталист А продава своя-

та стока, следователно докато авансираният за него капитал приема

парична форма, за купувач В, напротив, неговият капитал, който се

намира в парична форма, приема форма на негови средства за про-

изводство, тъкмо на онези, които А произвежда. Чрез същия акт, чрез

който А отново дава парична форма на произведения от него стоков

капитал, В отново дава производствена форма на своя капитал,

236