Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

всички такива занаятчии-собственщи» (шивач, обущар, тькач) «извършва
обръщение или в работната заплата на техните работници, или в цената

на употребявани от тях материали и се връща при тях с печалба в цена-

та на изделията.»

Каго оставим настрана детски наивното определение за източник на

печалбата, слабостта и бъркотията се вижда вече от следното: за

един фабрикант машиностроител машината например е продукт, кой-
то извършва обръщение като стоков капитал, следователно, казано с

думите на А. Смит, „отделя се, сменя притежателя, извършва

по-нататъшно обръщение“. В този случай машината би се ока-

зала по собственото му определение не основен, а оборотен капитал.

Тази бъркотия произлиза пак от това, че Смит смесва различието

между основен и оборотен капитал, възникващо от нееднакви начини

на обръщение на различните елементи на производствения капитал,

с различието на форми, през които преминава един и същ капитал,
доколкото той в рамките на производствения процес функционира ка-

то производствен капитал, а в сферата на обръщението — като

капитал на обръщението, т.е. като стоков или паричен капитал. По

този начин едни и същи неща, в зависимост от мястото, което заемат

в жизнения процес на капитала, могат, според А. Смит, да функцио-

нират и като основен капитал (като средство на труда, елементи на

производствения капитал), и като „оборотен“ капитал, стоков капитал

(като продукт, изтласкан от сферата на производството в сферата на
обръщението).

Но А. Смит изведнаж променя самите основи на делението на капи-

тала и влиза в противоречие с това, с което няколко реда по-рано е

започнал цялото изследване. Това става именно с фразата:

«Капиталът може да бъде вложен по два различни начина - да носи до-

ход или печалба на своя притежател.» [т.II, р. 254],

т.е. като оборотен или като основен капитал. Тук се подразбират

очевидно различни начини на приложение на различни и независими

57