Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

рал. Той взема като пример такъв вид капитал, който никак не се от-

нася до производствения процес, а съществува изключително в сфе-

рата на обръщението, състои се само от капитал на обръщението:
търговски капитал.

Колко нелепо е да се започва с пример, в който капиталът изобщо не

фигурира като производствен, Смит сам казва веднага след това:

«Капиталът на търговеца е изцяло оборотен капитал.» [т. II, сгр, 255].

Но самата разлика между оборотен и основен капитал произтича,

както ни се казва по-късно, от съществените различия в пределите на
самия производствен капитал. От една страна, А. Смит има предвид

установеното от физиократите различие, от друга страна — различи-

ето на формите, които капиталовата стойност приема в процес на

своя оборот. И едното, и другото се смесват у него в една пъстра

бъркотия.

Но по какъв начин печалбата може да възникне вследствие на смя-

на на формата на парите и стоката, вследствие на прос-
то превръщане на стойността от една от тези форми в друга, остава

абсолютно непонятно. И обяснението става съвсем невъзможно, тъй

като Смит тук започва с търговски капитал, който функционира само в

обръщението. Към това ние пак ще се върнем, а сега нека чуем какво

казва той за основния капитал:

«Второ, капиталът може да бъде приложен за подобряване на земята, за

купуване на полезни машини и сечива или други подобни неща, които

носят доход или печалба, без да преминават от един притежател в друг
или без да извършват някакво обръщение. Поради това такива капитали

може с пълно право да бъдат наречени основни капитали. В различните
отрасли е нужно твърде различно съотношение между влаганите в тях

основни и оборотни капитали... Определена част от капитали на всеки
занаятчия или фабрикант трябва да бъде фиксирана в неговите оръдия

на труда. Обаче тази част в едни занаяти е съвсем незначителна, в други

много голяма... Но затова пък значително по-голяма част от капитала на

56