Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 61

всичките негови съставни части постоянно са фиксирани в производ-

      ствения  процес,  защото  без  тях  той  изобщо  не  може  да  работи.  И

      всички  елементи  на  производствения  капитал,  основни  и  оборотни,
      еднакво  противостоят  като  производствен  капитал  на  капитала  на

      обръщението, т.е. на стоковия капитал и на паричния капитал.



      Същото се отнася и до работната сила. Част от производствения ка-

      питал постоянно трябва да бъде фиксирана в нея, и един и същ капи-

      талист в по-дълго или по-късо време употребява едни и същи работ-
      ни сили, тъй както употребява едни и същи машини. Разликата между

      работната сила и машината е не в това, че машината се купува вед-

      наж завинаги (което не става, например, когато машината се изплаща

      разсрочено), а работникът не, а в това, че трудът, изразходван от ра-

      ботника, изцяло влиза в стойността на продукта, докато стойността

      на машината преминава в продукта само на части.


      Смит смесва различни определения, характеризирайки в следните

      думи оборотния капитал в противоположност на основния:



            «Капиталът, влаган по такъв начин, не носи доход или печалба на своя

            притежател, докато остава в негово притежание или се задържа в една и
            съща форма.» (без да има метаморфози при обръщението. ред.)


      Той  поставя  на  една  плоскост  чисто  формалната  метаморфоза  на

      стоката, която продуктът, стоковият капитал, претърпява в сферата

      на обръщението и посредством която се извършва преминаване на

      стоките от едни ръце в други, с онази физическа метаморфоза, която

      претърпяват различните елементи на производствения капитал през

      време на производствения процес. Той без по-нататъшни разсъжде-

      ния смесва тук превръщането на стоката в пари и на парите в стока,
      покупката  и  продажбата,  с  превръщането  на  елементите  на  произ-

      водството в продукт. Даденият от него пример за оборотен капитал е

      търговският капитал, който се превръща от стока в пари, от пари в

      стока  —  присъщата  на  стоковото  обръщение  смяна  на  формата

      С—П—С. Но тази смяна на формата в процеса на обръщението


                                                           61
   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65   66