Page 65 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 65

ва  оборотния  капитал  с  онези  форми,  които  капиталът  приема  при

      преминаване от сферата на производството в сферата на обръщени-

      ето — стоков капитал и паричен капитал. Но и двете тези форми, сто-
      ковият  капитал  и  паричният  капитал,  еднакво  са  носители на  стой-

      ността  както  на  оборотната,  така  и  на  основната  съставна  част  на

      производствения капитал. И двете те представляват капитал на об-

      ръщението  в  противоположност  на  производствения капитал,  а  не

      оборотен (текущ) капитал в противоположност на основния.


      Накрая, съвсем невярната представа, че основният капитал създавал

      печалба, оставайки в производствения процес, а оборотният — изли-

      зайки от производствения процес и циркулирайки в сферата на об-

      ръщението, довежда до следното: еднаквата форма, която промен-

      ливият капитал и оборотната част на постоянния капитал приемат

      е оборота, скрива същественото различие между тях в процеса на

      нарастване на стойността и създаване на принадена стойност,

      и  по  този  начин  цялата  тайна  на  капиталистическото  производство

      още повече се забулва. Общото обозначение „оборотен капитал“
      премахва  това  съществено  различие.  По-късните  икономисти  са

      отишли  в  това  отношение  още  по-далеч,  взимайки  противополож-

      ността не между постоянен и променлив, а между основен и оборотен

      капитал като съществена и единствено подлежаща на разграничава-

      не.


      След като обозначава основния и оборотния капитал като два раз-

      лични начина на влагане на капитал, всеки от които,  отделно взет,

      носи печалба, А. Смит казва:



            «Никой основен капитал не може да носи какъвто и да е доход иначе, ос-
            вен с помощта на оборотен капитал. Най-полезните машини и оръдия на

            труда не могат нищо да произведат без оборотния капитал, който доста-
            вя преработваните от тях материали и средства за живот на работници-

            те, които ги задействат.» (р. 188).



      Тук  се  изяснява  какво  означават  предишните  изрази:  „носи  доход“,


                                                           65
   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69   70