Page 63 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 63

«Ако  той  (капиталът) бъде  вложен  за  получаване  на  бъдеща  печалба,
            той трябва да я добие или като остава у притежателя си, или като пре-

            минава в други ръце. В първия случай това ще бъде основен, във втория

            — оборотен капитал.» (р. 189).


      Тук преди всичко се хвърля в очи грубо  емпиричната представа за

      печалбата,  която  представа  отразява  обикновените  възгледи  на

      средния капиталист и напълно противоречи на по-дълбокия езотери-
      чен възглед на А. Смит. В цената на продукта се възстановява както

      цената на материалите, така и цената на работната сила, но в също-

      то време и онази част от стойността на оръдията на труда, която се

      пренася върху продукта вследствие изхабяването им. От това възс-

      тановяване в никой случай не произтича печалбата. В зависимост от

      това,  дали  при  продажбата  на  продукта  авансираната  за  неговото

      производство стойност се възстановява изцяло или на части, навед-
      нъж или постепенно, може да се изменя само начинът и времето на

      възстановяване; но и в двата случая то си остава възстановяване на

      вече  изразходвана  стойност  и  в  никакъв  случай  не  се  превръща  в

      създаване на принадена стойност. Тук в основата лежи обикновената

      представа, че принадената стойност — защото тя се реализира само

      чрез продажба на продукта, чрез неговото обръщение — можела да

      възникне само от продажбата, от обръщението. И наистина различ-

      ните начини на възникване на печалбата са в дадения случай само

      неправилен израз на това, че различни елементи на производствения
      капитал  играят  различиа  роля,  различно  функционират  като  произ-

      водствени  елементи  в  процеса  на  труда.  В  края  на  краищата  това

      различие се извежда не от процеса на труда или от процеса на на-

      растване стойността, не от функцията на самия производствен капи-

      тал, а трябвало да важи само субективно за отделния капиталист, за

      когото една част от капитала била полезна по един, друга — по друг

      начин.


      Кене, напротив, беше извел различията от самия процес на възпро-

      изводство и неговите закономерности. За да бъдел този процес неп-



                                                           63
   58   59   60   61   62   63   64   65   66   67   68