Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

обръщението и не влиза отново непосредствено в същия производс-

твен процес, от който е излязла като продукт.

Независимо от това, дали семената се задържат непосредствено ка-

то част от продукта или се продава целият продукт и част от неговата

стойност се превръща в семена, купени отвън — и в двата случая

има само възстановяване на стойността, и чрез това възстановяване

не се създава никаква печалба. В единия случай семената заедно с

останалата част от продукта встъпват като стока в обръщението, в
другия случай фигурират само в счетоводството като съставна част

на стойността на авансирания капитал. Но и в двата случая те си ос-

тават оборотна съставна част на производствения капитал. Те се

потребяват изцяло при изготвяне на продукта и изцяло трябва да бъ-

дат възстановени от него, за да стане възможно възпроизводството.

«Следователно суровините и спомагателните вещества губят самостоя-

телната форма, в която те са влезли в трудовия процес като потреби-

телни стойности. Иначе стои работата със същинските средства на тру-
да. Инструментът, машината, фабричното здание, бъчвата и пр. служат в

трудовия процес само дотогава, докато запазват първоначалната си

форма, и утре отново могат да влязат в трудовия процес в същата фор-
ма като вчера. Както през време на своя живот, на трудовия процес, те

запазват по отношение на продукта своята самостоятелна форма, така я
запазват и след своята смърт. Труповете на машини, сечива, работилни-

ци и пр. продължават както преди да съществуват отделно от продукти-
те, за чието образуване са съдействали.» („Капиталът“, Том I, глава VI)

Тези различни начини на ползване на средствата за производство за

образуване на продукта, при които едни запазват своята самостоя-
телна форма по отношение на продукта, а други я изменят или на-

пълно изгубват - това различие, присъщо на процеса на труда като

такъв, дори когато той е насочен изключително към задоволяване на

собствени потребности, например на патриархалното семейство, без

каквато и да било размяна, без стоково производство, — А. Смит

представя в невярна светлина, като 1) внася тук съвсем неуместна в

68