Page 70 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

жи в качеството на капитал, той не е в състояние да дава какъвто и
да било доход на обществото или да му служи в качеството на ка-

питал и доходът на целия народ не може никога в ни най-малка степен

да нараства но такъв начин.» (стр. 188).

Следователно тук А. Смит напълно ясно изказва мисълта, че свойст-

вото да бъдат капитал принадлежи на вещите не като такива и не при

всички обстоятелства, а е функция, която те, в зависимост от обстоя-
телствата, ту изпълняват, ту не изпълняват. Но което важи за капита-

ла изобщо, важи и за неговите подразделения.

Едни и същи неща образуват съставна част на оборотния или на ос-

новния капитал в зависимост от това, каква функция изпълняват в

трудовия процес. Така например добитъкът като работен добитък

(средство на труда) е веществено въплъщение на основния капитал;

напротив, като добитък за клане (суров материал) той е съставна
част на оборотния капитал на фермера. От друга страна, едно и също

нещо може ту да функционира като съставна част на производитст-

вения капитал, ту да се отнася към фонда на непосредстве-

но потребление. Например една сграда, ако функционира като ра-

ботно помещение, е основна част на производствения капитал; ако

функционира като жилищен дом, тя никак няма форма на капитал, а е

просто жилищен дом. Едни и същи средства на труда могат в много
случаи да функционират ту като средства за производство, ту като

средства за потребление.

Това беше една от грешките, които произтичат от възгледите на

Смит: да се разглеждат характерни свойства на основния и оборот-

ния капитал като свойства, присъщи на вещите. Още анализът на
трудовия процес („Капиталът“, Том 1, глава V) показва как определе-

нията на средствата на труда, материал на труда, продукт се проме-

нят в зависимост от различните роли, които една и съща вещ играе в

този процес. Но определенията на основен и неосновен капитал на

свой ред почиват на определените роли, които тези елементи играят

70