Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 74

нито основен капитал. Продадена на фабрикант, който я употребява

      в своето производство, тя става основна част на производствен капи-

      тал. Дори ако продуктът има такава потребителна форма, че отчасти
      може като средство за производство отново да влезе в същия произ-

      водствен процес, от който току-що е излязъл, като например въгли-

      щата в производството на въглища, дори в този случай именно онази

      част от продукта „въглища“, която е предназначена за продажба, не е

      нито оборотен, нито основен, а стоков капитал.


      От друга страна, продуктът може да има такава потребителна форма,

      която  го  прави  съвсем  непригоден  да  образува  какъвто  и  да  било

      елемент от производствен капитал - нито като материал на труда, ни-

      то като средства на труда. Например някое средство за живот. Въп-

      реки това за своя производител продуктът е стоков капитал, носител

      на стойност както на основен, така и на оборотен капитал — на еди-

      ния или на другия, в зависимост от това, дали приложеният за тяхно-
      то производство капитал трябва да бъде възстановен изцяло или на

      части, дали изцяло или на части пренася той своята стойност върху

      продукта.



      Суровият  материал  (суровини,  полуфабрикати,  спомагателен  мате-

      риал) фигурира у Смит в точка 3, от една страна, не като съставна

      част, вече включена в производствен капитал, а фактически само ка-

      то отделен вид потребителни стойности, от които изобщо се състои
      общественият продукт, като отделен вид от стоковата маса наред с

      изброените в точки 2 и 4 други веществени елементи на обществения

      продукт, средства за живот и пр. От друга страна, същите сурови ма-

      териали се представят като включени в производствения капитал и

      следователно като елементи на последния, намиращи се в ръцете на

      производителя. Объркаността се проявява в това, че те се разглеж-

      дат ту като функциониращи в ръцете ва производителя („в ръцете на
      селските стопани, фабрикантите“ и пр.), от друга страна — като фун-

      кциониращи в ръцете на търговци („търговци на коприна, сукно, дър-

      вен  материал“  и  пр.),  за  които  те  са  само  стоков  капитал,  а


                                                           74
   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78   79