Page 75 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 75

не съставни части на производствения капитал.


      Фактически А. Смит в това изброяване на елементите на оборотния

      капитал съвсем забравя различието между основен и оборотен капи-

      тал, което важи само по отношение на производствения. Напротив,

      стоковия и паричния капитал, т.е. двете принадлежащи към процеса

      на обръщението форми на капитала, той; противопоставя на произ-

      водствения капитал, но и това — само несъзнателно.


      Прави  впечатление  най-сетне,  че  А.  Смит,  изброявайки  съставните

      части на оборотния капитал, забравя работната сила. И това става по

      две причини.



      Току-що  видяхме,  че  ако  оставим  настрана  паричния  капитал,  обо-

      ротният капитал у него е само друго название на стоковия капитал.

      Но доколкото работната сила извършва обръщение на пазара, тя не
      е капитал, не е форма на стоковия капитал. Тя изобщо не е капитал;

      работникът  не  е  капиталист,  макар  и  да  изнася  на  пазара  стока,  а

      именно собствената си кожа. Едва след като работната сила е про-

      дадена и включена в производствения процес  — следователно, ед-

      ва след като тя е престанала да извършва обръщение като стока, —

      тя става съставна част от производствения капитал, а именно: про-

      менлив капитал като източник на принадена стойност, оборотна със-
      тавна част на производствения капитал по отношение на оборота на

      вложената в нея капиталова стойност. Тъй като тук Смит смесва обо-

      ротен капитал със стоков капитал, той не е в състояние да подведе

      работната сила под своята рубрика оборотен капитал. Поради това

      променливият капитал се явява у него във форма на стоки, които ра-

      ботникът купува със своята работна заплата, във форма на средства

      за живот. В тази форма капиталовата стойност, вложена в работна
      заплата,  принадлежала  към  оборотния  капитал.  Но  това,  което  се

      включва в производствения процес, е работната сила, самият работ-

      ник, а не средствата за живот, с които работникът се издържа. Наис-

      тина ние видяхме (Том I, гл. XXI), че от обществена гледна точка и



                                                           75
   70   71   72   73   74   75   76   77   78   79   80