Page 85 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

на постоянния капитал, вложен в предметни фактори за създаване на

продукта, е погребано под определението, че по своята роля в обо-

рота вложената в работна сила част от капитала принадлежи към
оборотната част на производствения капитал. Погребението завърш-

ва, като вместо работната сила за елемент на производствения капи-

тал се посочват средствата за живот на работника. Безразлично е

дали стойността на работната сила се авансира в пари или напрано в

средства за живот. Макар, естествено, последният случай да е въз-

можен на основата на капиталистическото производство само като

изключение*24).
[*24 Доколко самият А. Смит си затваря пътя за разбиране на ролята на ра-

ботата сила в процеса на нарастването на стойността, доказва следната

фраза, в която трудът на работниците, напълно в духа на физиократите, се
приравнява към работата на добитъка: „Не само неговите (на фермера) ра-

таи, но и неговият работен добитък са производствени работници.“ (книга 11,
гл. V, стр, 243).]

Поради това, че по този начин А. Смит установи определението обо-

ротен капитал като решаващо за капиталовата стойност, вложена в

работна сила — това физиократско определение без предпоставката
на физиократите, — Смит благополучно доведе своите последовате-

ли до пълна невъзможност да разберат като променлив капитал она-

зи част от капитала, която е вложена в работна сила. По-дълбоките и

верни мисли, развити от самия него на други места, не са надвили,

победила е именно тази негова неточност. Нещо повече, по-късните

автори са отишли по-нататък; за тях решаващо определение на вло-

жената в работна сила част от капитала не е само това, че тя е обо-
ротен капитал — в противоположност на основния; за тях основната

характеристика на оборотния капитал е, че той се влага в средства за

живот на работниците. Оттук неизбежно произтича учението за фонд

„работната заплата“, който се състои от средства за живот, като за

постоянна величина, която от една страна, физически ограничава де-

ла на работниците в обществения продукт, а, от друга, в целия си

85