Page 107 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

нално на това, доколко той е съпритежател на този постоянен капи-

тал от 4000, изтегля от тази стокова маса необходимите му съответни

средства за производство. Ако производството би било обществено,
а не капиталистическо, ясно е, че за целите на възпроизводството те-

зи продукти на I подразделение не по-малко постоянно биха се разп-

ределяли отново като средства за производство между производст-

вените отрасли на това подразделение: една част би оставала не-

посредствено в онази сфера на производство, от която е излязла ка-

то продукт, друга част, напротив, би преминавала в други места на

производство и така между различните производствени места на това
подразделение би се установило постоянно движение насам-натам.

63
(горе)

VII. ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ И ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

В ДВЕТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ

И така, цялата стойност на произведените през годината средства за

потребление е равна на възпроизведената през годината променлива

капиталова стойност на II плюс новопроизведената принадена стой-
ност на II (т.е. равна е на стойността, произведена през годината в

подразделение II) плюс възпроизведената през годината променлива

капиталова стойност на I и новопроизведената принадена стойност

на I (следователно плюс стойността, произведена през годината в І

подразделение).

Ако приемем просто възпроизводство, цялата стойност на произве-

дените през годината средства за потребление ще бъде равна на но-

восъздадената годишна стойност, т.е. ще бъде равна на цялата стой-

ност, произведена от обществения труд през годината — и трябва да

бъде равна, тъй като при просто възпроизводство се потребява цяла-

та тази стойност.

Целият обществен работен ден се разделя на две части:

1) необходим труд; през годината той създава стойност от 1500 ;
v

107