Page 194 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

от това загубата на богатство не се е превърнала за тях в средство

за обогатяване. Но такъв метод не може да се прилага дълго време,

тъй като рентиерите не могат всяка година да плащат 120 ф.ст. в па-
ри, ако те получават годишно само 100 ф.ст. в пари.

И така, другият метод: промишлениците продават стоки на стойност

80 ф.ст. срещу онези 100 ф.ст. в пари, които те са платили на ренти-

ерите. В този случай, както и преди, те дават даром 80 ф.ст. във

форма на рента, лихва и т.н. С такава измама те са намалили своята
дан към рентиерите, но тя съществува както преди, и според същата

тази теория, според която цените зависят от добрата воля на прода-

вачите, рентиерите вместо предишните 100 ф.ст. могат да искат за-

напред 120 ф.ст. рента, лихви и т.н. за своята земя и капитал.

Това блестящо изследване е напълно достойно за дълбокия мисли-
тел, който на една страница преписва от А. Смит, че

«трудът е източник на всяко богатство» (стр. 242),

че промишлените капиталисти

«прилагат своя капитал, за да плащат труд, който го възпроизвежда с

печалба» (стр 246),

а на следващата страница прави извод, че тези промишлени капита-

листи

«хранят всички останали хора, че само те увеличават общественото

имущество и създават всички наши средства за наслаждение» (стр. 242),

че не работниците хранят капиталистите, а капиталистите работни-
ците, и то на великолепното основание, че парите, с които се плаща

на работниците, не остават в техни ръце, а постоянно се връщат у

капиталистите за заплащане на произведените от работниците стоки.

«Те получават само с едната ръка, а с другата дават обратно. Следова-
телно тяхното потребление трябва да се разглежда като създадено от

194