Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

та), той ни казва, че в земеделието работниците освен

«...възпроизводство на стойност, равна на тяхното собствено потребле-

ние и на капитала, който им създава работа» (променливия капитал),

«наред с печалбата на капиталиста» освен «капитала на фермера и ця-
лата негова печалба редовно възпроизвеждат още и рентата на собст-

веника на земята» (кн. ІІ, гл. 5, стр. 213).

Фактът, че рентата отива в ръцете на собственика на земята, е съв-

сем безразличен по отношение на въпроса, който разглеждаме. Пре-

ди да попадне в неговите ръце, тя трябва да съществува в ръцете на

фермера, т.е. в ръцете на производствения капиталист. Преди да
стане доход на някого, тя трябва да стане съставна част на стойност-

та на продукта. Следователно рентата и печалбата са у самия А.

Смит само съставни части на принадената стойност, които постоянно

се възпроизвеждат от производствения работник едновременно с не-

говата собствена работна заплата, т.е. със стойността на променли-

вия капитал. Следователно рентата и печалбата са части от прина-

дената стойност m, по този начин А. Смит разлага цената на всички

стоки на v+m.

Догмата, според която цената на всички стоки (следователно и це-

ната на годишния стоков продукт) се разлага на работна заплата

плюс печалба, плюс поземлена рента, даже в промъкващата се нав-

сякъде езотерична част от работата на Смит приема такава форма,

че стойността на всяка стока, а следователно и стойността на годиш-

ния стоков продукт на обществото = v+m = капиталовата стойност,
изразходвана за работна сила и постоянно възпроизвеждана от ра-

ботниците, плюс принадената стойност, присъединена от работници-

те чрез техния труд.

Този краен извод на А. Смит в същото време ни открива — виж по-

долу — източника на неговия едностранчив анализ на съставните

части, на които може да бъде разложена стоковата стойност. Обаче

фактът, че тези съставни части образуват същевременно различни

33