Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

«...издръжка на производствения труд..., след като е изпълнила своята
функция на капитал за него» {капиталиста}, «образува доход за тях»

{работниците} (км. II, гл. 3, стр. 223).

В току-що цитираната глава А. Смит изрично казва:

«Целият годишен продукт на земята и трудът на всяка страна... от само
себе си (naturally) се разделя на две части. Една от тези части — и често

най-голямата — е предназначена преди всичко за възстановяване на ка-

питал, или за възобновяване на средства за живот, суровини и гото-
ви продукти, които са били взети от капитала; другата е предназначена

да образува доход било на собственика на капитала като печалба от не-
говия капитал, или на някакво друго лице като рента от неговото земев-

ладение» (стр. 222).

Само една част от капитала, както чухме преди от А. Смит, образува

в същото време доход за другиго, именно онази част, която е израз-

ходвана за покупка на производствен труд. Тази част — променливи-

ят капитал — отначало „функционира като капитал" в ръцете на нае-

мателя на работата сила и в негова полза, а след това „образува до-

ход“ за самите производствени работници. Капиталистът превръща

част от своята капиталова стойност в работна сила и именно с това я
превръща в променлив капитал; само чрез това превръщане не само

тази част на капитала, но и целият негов капитал функционира като

промишлен капитал. Работникът — продавачът на работна сила —

получава нейната стойност във форма на заплата. В неговите ръце

работната сила е само продаваема стока, стока, от чиято продажба

той живее и която поради това е единственият източник на неговия

доход. Като променлив капитал работната сила функционира само в
ръцете на нейния купувач, капиталиста, и самата нейна покупна цена

капиталистът авансира само привидно, тъй като нейната стойност

вече преди това му е доставена от работника.

След като А. Смит ни е показал по такъв начин, че стойността на

промишления продукт = v+m (където m = печалбата на капиталис-

32