Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 34

източници  на  доход  за  различните  класи,  функциониращи  в  произ-

      водството, няма никакво отношение нито към определението на ве-

      личината на всяка отделна измежду тези съставни части, нито към
      величината на сумата на техните стойности.



      Когато Смит казва:



            «Работата  заплата,  печалбата  и  поземлената  рента  са  трите  първоиз-
            точници на всеки доход, както и на всяка разменна стойност, всеки друг

            доход в края на краищата се получава от един или друг от тези източни-
            ци» (кн. І, гл. 6, стр. 48)



      — тук са струпани всевъзможни quid pro quo (смесване на едно с друго,
      т.е. бъркотия. бг.ред.).



      1) Всички членове на обществото, които не участвуват, със или без

      труд, пряко във възпроизводството, могат да получат своя дял от го-

      дишния стоков продукт — своите средства за потребление — на пър-

      во място само от ръцете на онези класи, на които на първо място се

      пада продуктът: от ръцете на производствените работници, промиш-

      лените капиталисти и собствениците на земя. Дотолкова техните до-
      ходи materialiter  (материално. ред.) произлизат от работната заплата

      (на производствените работници), от печалбата и поземлената рента

      и поради това изглеждат производни доходи по отношение на тези

      първични доходи. От друга страна, тези производни в такъв смисъл

      доходи  се  придобиват  от  техните  получатели  посредством  тяхната

      обществена функция като крал, поп, професор, проститутка, наемен

      войник  и  пр.;  следователно  те  могат  да  виждат  в  своите  функции
      първични източници на своите доходи.



      2) Тук именно забавната грешка на А. Смит достига своята кулмина-

      ционна точка: след като е започнал с правилното определяне на със-

      тавните части на стойността на стоката и на сумата на новосъздаде-

      ните стойности, които са въплътени в тези части, след като е посочил

      по-нататък как тези съставни части образуват също толкова различни



                                                           34
   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39