Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

мята, на която е бил отгледан, от труда, изразходван за неговото гледа-
не и хранене, и печалбата на фермера, който е авансирал рента за зе-

мята и работната заплата за труда. И поради това, макар че в цената на

зърнените храни трябва да влиза заплащане на цената и разходи за из-
дръжка на коня, все пак цената, непосредствено или в крайна сметка, из-

цяло се разделя на същите три части: „поземлена рента, труд“ (той раз-
бира заплата) „и печалба“» (кн. І, гл. 6, стр. 42).

Ето буквално всичко, което А. Смит привежда за формиране на своя-
та изумителна доктрина. Неговото доказателство се състои (просто в

повтаряне на едно и също твърдение. Той например признава, че це-

ната на зърнените храни се състои не само от v+m, а и от цената на

средствата за производство, потребени за производство на зърно,

следователно от капиталова стойност, която фермерът е изразход-

вал не за работна сила. Обаче, казва той, цените на всички тези

средства за производство на свой ред се разпадат, както и цената на

зърното, на v+m. А. Смит забравя само да добави: освен това на це-

ната на средствата за производство, потребени за тяхното собствено
производство. От един производствен отрасъл той препраща към

друг, а от другия отново препраща към трети. Твърдението, че цялата

цена на стоките „непосредствено“ или в „крайна сметка“ се разлага на

v+m, не би било празно извъртане само ако би било доказано, че це-

ната на стоковите продукти, която непосредствено се разлага на c

(цена на потребени средства за производство) + v+m, в края на кра-

ищата се компенсира от стокови продукти, които възстановяват тези
„потребени средства за производство“ в целия им обем и които са

произведени в противоположност на първите стокови продукти само

посредством изразходване на променлив капитал, т.е, на капитал,

изразходван изключително за работна сила. В такъв случай цената

на последните стокови продукти непосредствено би била = v+m. По-

ради това и цената на първите стокови продукти, c+v+m, където c

фигурира като постоянна част на капитала, в края на краищата би
могла да се сведе до v+m. А. Смит сам не е мислил, че дава такъв

род доказателство, като е привеждал примера със събирачите на

36