Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

на стойността са (и тази гледна точка е правилна, когато става дума

за просто възпроизводство) относителни дялове от годишния фонд

на потребление и се реализират в него. По този начин никъде не ос-
тава място за постоянната капиталова стойност, за възпроизводство-

то на капитала, който функционира във форма на средства за произ-

водство. Но в увода на своето произведение А. Смит изрично казва,

че всички части на стоковата стойност, които функционират като до-

ход, съвпадат с годишния продукт на труда, предназначен за общест-

вения потребителен фонд;

«Целта на тези първи четири тома е да изяснят в какво се е състоял до-

ходът на народа или каква е била npиродата на фондовете, които... са
доставили тяхното годишно потребление» (стр. 12).

И още в първото изречение на увода се казва:

«Годишният труд на всяка нация е фонд, който първоначално я снабдява

с всички средства за живот... които тя потребява през годината и които

винаги се състоят или от непосредствения продукт на този труд, или от
предмети, купувани от други нации с този продукт» (стр. 11).

Първата грешка на А. Смит е в това, че той отъждествява стой-
ността на годишния продукт с новосъздадената през годината

стойност. Последната е продукт само на труда на изтеклата година;

първата съдържа в себе си освен това всички стойностни елементи,

които са били потребени за производство, на годишния продукт, но са

произведени през предишната, а отчасти и през по-рано изтекли

години: средства за производство, стойността на които само се поя-

вява наново и които, що се отнася до тяхната стойност, не са били
нито произведени, нито възпроизведени от труда, изразходван през

последната година. Чрез това смесване на две различни неща А.

Смит изманипулирва навън постоянната част на стойността на го-

дишния продукт. Самото смесване почива на друга грешка в неговите

основни възгледи: той не различава двоякия характер на самия труд:

трудът, доколкото той, като изразходване на работна сила, създава

40