Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 41

стойност и доколкото като конкретен, полезен труд създава предмети

      за потребление (потребителна стойност). Общата сума на произве-

      дените през годината стоки, т.е. целият годишен продукт, е продукт
      на полезния труд, който е действал през последната година; всички

      тези  стоки  съществуват  само  вследствие  на  това,  че  обществено

      приложен труд е бил изразходван в многообразно разклонена систе-

      ма  от  различни  видове  полезен  труд.  Само  поради  това  в  тяхната

      обща стойност стойността на средствата за производство, потребени

      за тяхното производство, се е запазила, като се е появила отново в

      нова  натурална  форма.  Следователно  общият  годишен  продукт  е
      резултат на полезния труд, изразходван през годината. Но през годи-

      ната се създава само част от стойността на годишния продукт; та-

      зи част е новосъздадената през годината стойност, в която е въп-

      лътена сумата на труда, приведен в движение през дадената година.



      Следователно, когато А. Смит казва в току-що цитираното място:


            «Годишният труд на всяка нация е фонд, който първоначално я снабдява

            с всички средства за живот, потребявани от нея през годината, и т.н.»,


      той застава едностранчиво на  гледището просто  на полезния труд,

      който наистина е предал на всички тези средства за живот пригодна

      за тяхното потребление форма. Но той забравя още, че това е било

      невъзможно без съдействие на средствата на труда и предметите на

      труда,  дошли  от  предишни години,  и  че  поради  това  „годишният

      труд“, доколкото той е създавал стойност, в никакъв случай не е съз-
      дал цялата стойност на изготвения от него продукт; че новосъздаде-

      ната стойност е по-малка от стойността на продукта.



      Ако на А. Смит не може да се направи упрек, че в този анализ той е

      стигнал само докъдето са стигнали всичките му последователи (ма-

      кар опит за правилно решение на въпроса да има още у физиократи-
      те), по-нататък той, напротив, блуждае в хаос, и главно именно пора-

      ди това, че неговото „езотерическо“ разбиране на стоковата стойност

      постоянно се кръстосва с екзотерическото, което в повечето случаи


                                                           41
   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46