Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

която е превърната чрез покупка на работна сила в променлив капи-

тал, функционира в самия производствен процес като действаща ра-

ботна сила и чрез изразходване на тази сила променливата част от
авансирания капитал отново се произвежда в стокова форма като но-

ва стойност, т.е. се възпроизвежда — следователно става възпроиз-

водство, т.е. ново производство на авансирана капиталова стойност!

— работникът изразходва стойността, съответно — цената на прода-

дената от него работна сила за средства за живот, за средства за

възпроизводство на своята работна сила. Парична сума, равна на

променливия капитал, е неговият приход, следователно неговия до-
ход, постъпването на който продължава само докато работникът е в

състояние да продава своята работна сила на капиталиста.

Стоката на наемния работник — самата негова работна сила — фун-

кционира като стока само доколкото се включва в капитала на капи-

талиста; от друга страна, капиталът на капиталиста, изразходван във
вид на паричен капитал за покупка на работна сила, функционира ка-

то доход в ръцете на продавача на работната сила, на наемния ра-

ботник.

Тук се преплитат различни процеси на обръщение и производство,

които А. Смит не разграничава.

Първо. Актове, отнасящи се до процеса на обръщение: работникът

продава своята стока (работната сила) на капиталиста; парите, с кои-

то капиталистът я купува, са за него пари, прилагани с цел да се уве-

личи стойността, т.е. паричен капитал; този капитал не е изразход-

ван, а авансиран. (В това се заключава истинският смисъл на „аван-

сирането“ — avance на физиократите — съвсем независимо от това,

откъде взема парите самият капиталист. За капиталиста е авансира-
на всяка стойност, която той плаща за нуждите на производствения

процес, независимо дали това става преди или post festum (буквално:
след празника, т.е. после. бг.ред.). Тя се авансира на самия производс-

твен процес.) Тук става само това, което става при всяка продажба на

43